Понякога и най-малките неща радват...те могат да преобърнат живота ни или ако не поне да направят деня ни по-хубав....

Затова дори и когато не сте имали в предвид нещо да направите или да кажете можете да послъжете ако знаете че това ще накара човека да се усмихне....

Ако ви попитат дори и елементарният въпрос:"Сутринта защо ме гледаше докато "спях"?" можете да отвърнете "Радвах ти се. :)" дори и да не сте го гледали или просто не ви е минало през спящият акъл рано сутрин да му се порадвате а просто е минал през полезрението ви....

Това няма да навреди на никого а само ще го накара да се усмихне...

Но това правило важи само за близки до сърцето ви хора!....

Choose a song Eurovision 2010

Песните "Остани" и "Ангел си ти" най ме радват но някак се съмнявам че ако една от тях ни предстви ще спечели защото са на български и това е много жалко.Песните спечелени дотук на този конкурс независимо от коя държава са били представени са били на английски или поне версията която представят е на английски....

Аййй много се дразня ....

Какво е това желание да покажеш колко страдаш и колко лоши неща са ти се случили и какво си загубила и как все на теб и защо на теб и как може света да е толкова нечестен и как нямало приятели и бла бла бла бла абе що не се научите че ако очаквате съчувствие няма да го получите и да го получите освен да завлечетете надолу и този който ви съчувства нищо друго няма да постигнете...нито ще излезете от положението което сте нито нищо...само лоши неща ще ви се случват ако мислите само за негативните си емоции....не разбрахрте ли че положителните мисли водят до положителни емоции...не обичам да имам такива хора около себе си и затова ги разкарвам...да не се чудите що така случайно нещо..нали....ама то не става...е хубаво няма приятели на тоя свят обаче има достатъчно свестни хора на който по една или друга причина по един или друг повод можеш да разчираш нали?ами тогава какво повече искаш...все пак живееш в 21 век-век на лицемерите подмазвачите егоистите критиците и т.н...научи се да разчиташ първо и само на себе си....не се оплаквай...приеми това което имаш и искай още....замисли се да му се невиди....

ааа аз защо ти се впечатлявам всъщост?
ааа сетих се някога беше важна за мен и те ценях но някъде блутут връзката се разпадна...а и не е по моя вина но се чувствам отговорна.....

My last conv led to this:wondering[which never happened!]

Ето че настъпи момента...това беше послният ни разговор....разплаках се неможах да се одържа...

знам че не е умрял,знам че не е отишал и на луната,знам че не е за кой зна какжо време,знам че ще има и почивка но след като почти два месеца не съм си лягала без този човек сега ми е празно ....сиво...безнадеждно...сякаш ме пускат в един висок плет и ми казват трябва да се измъкнеш без коориднинато си.....какво направих?къде се забутах?защо си го позволих.....как паднах в този негов капан...станах зависима от един човек...и мисля и "организирам" и "планирам" и се въртя около него и пак стигам до него и пак незнам какво искам заради него...защото го искам в живота си изкам го до себе си ...но не си давах сметка като се опре до тук какво правя?накъде съм аз?той си изяснява пътя има предтава в каква посока е...ами аз?къде останах аз?защо се набутах сама себе си?благодарна съм но сега си давам сметка за "внимавай какво си пожелаваш" ..... можеби така трябва да се стекат нещата..може ви трябва да порасна достатъчно че да съм с него....можеби трябва да освоя това на което ме научи преди да минава в следващ клас....какво поисках?...какво се иска от мен....

Мисълта се проявява като дума.Думата се проявява като действието.Действието се развива в навик.Навикът се затвъвърждава в характер.Така че наблюдавайте грижливо мисълта и нейните пътища.И нека тя да извира от любовта родена от грижата към всички същества.

Буда

Имам аз да ви попитам няколко неща?

ММММММММдаааааа тъпите ченгета ни развалиха купонааааааа!иИ чак като се сетя почвам да се нервя на ново!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

немога да го разбера колкото и да искам и да се опитвам....добре бе мамка му стара неможахте ли е така да дойдат тъпите съседи и да кажат "вижте к'во са мили ми младежи разбирам че се веселите обаче вдигате малко повече шум от необходимото може ли лекинко да намалите музичката?" кво сложно у туй изреченийце има питам аз?и то само в 23:00 разбирам да беше 2:00,3:00-да ама са кой у петък вечер си е залягал в 23:00???някой дъртофелник предполагам...и к'во изгониха ни-не че не се върнахме ама умря купона! хората се спекоха(някой от тях) и си заминаха....я аз да го питам чичко полицай неговият син кат стане на 18 к'во ще му се случва на купона?ще ги остави нали щото е ченге а ние да го духаме тъй ли питам аз?.....са ще ми разтягат локуми да сме ходели по дискотеките а я да питам та някои има ли 18 (освен двама трима четирима) че да ходим?А?или кат ни сварят там що сме там?кат сме си в къщи що сме си вкъщи?кат сме на вън що сме навън?е къде за бога да се веселим?немогат да ни преселят на друга планета (ще ме извинявате!) ...а ако не копунясваме сега кога бе?кат стана на 20 и се чудя к'во е туй дискотека или силна музика или алкохол?а тогава не се ли предполага че трябва вече да сме зрели и да сме отминали лудия си период(някой тогава го започват други го свършват)и да сме отговорни за нашето бъдеще?ммм да сега някой ще ми каже "ама то вие трябва да си гледате учението" е хуу де ние ходим на даскало изкарваме оценките имаме си общата култура която предлагат в таз институция т'ва не ни ли дава правото да си праим глупостите които ние искаме вечер?дава ни-а не да ми обяснявате има време и за това щото -не няма животът е кратък!и са ще има друг който ще се обърне и ще каже"ок ама без да пречите на другите" а аз да попитам то да не би да не си пречил кат си бил като нас?каква човещина и съпричастност имаш ти към нас?или можеш само да критикуваш да оплюваш да завиждаш и да лицемерничиш без да си дадеш сметка на чии гръб го правиш а?ами товите деца?какво искаш ти?спокоиствие?вземи си ходи на село?урбанизацията трябва да е само за младите?вие няма на къде да се развивате,драги ми господине на 60! а аз имам....защо един път не се чалнете и не се замислите какво правим ние всъщност?защо един път не се зарадвате че се интегирраме че общуваме и социализираме всместо да сме пред компютъра цял ден?защо бе хора мислите и сте настроени толкова негативно....този негативизъм ще ви убие не нашето желание за живот!!!!

и пак отново онова познато чувство на тъга и самота,на отчаяние и апатия,на ръба съм да не падна,да не се разплача....

а защо?незная или ми е трудно да си призная,да го назова,да го изрека....това значи да го посоча - да знам че то е там и то е истина....

а аз не искам...живях с него 18 години защо сега?...дали е подходящият момент?дали не съм закъсняла или точно напротив в идеалното време на идеалното място....

но боли...не искам да го осмислям...да започвам да го мисля...а ми се налага....за по-добро е...води светло бъдеще....

сама съм с това наясно съм...не го предполагах но е така...така се чувствам защото е истина....и да боли и да го знаеш и да е така....и да желая аз своята промяна...как да вярвам в нещо толкова голямо...та понякога се питам аз във себе си вярвам ли?...а уж оптимист,реалист голям била съм и позитивно мислене имам..къде отива то...къде когато имам нужда аз от него?

защо се нуждая от един единствен за да ме върне там където искам да съм...защо направих така че сега да ме боли още,не ми ли беще достатъчно това което беше досега?....пристрастена?заслепена?...оглупях не знам защо и аз и кога се случи това.....как оставих се така на свойте чувства и разумът ми и дума не каза...а нали разумна ме нарича е на!

как ще живея и какво ще правя?...да сама съм и сама се чувствам...искам аз своята промяна и знам че тя някъде там е но трябваш ли ми ти до мен,искам ли те аз до себе си,нуждая ли се...като наркотик си....а не съм зависима-не....ти си моята сладост в живота просто сладкото отказвам аз от утре защото ти заминеш ли ставам аз болнава....